Потомци на Ева и Адам
Святи и грешни, зрящи и незрящи,
подвластни на добро и зло,
танцуваме в шеметния ритъм
на вселенското житейско колело.
Достойни потомци на Ева и Адам,
които в славни древни времена,
честито си живеели в Божия храм,
без никой и нищо да ги тревожи.
Невинни, покорни, наивни и млади,
почти щастливи сред райските наслади,
не знаели какво е зло, какво добро,
не знаели какво е сватбено хоро.
Но предизвикани от лукавата змия,
(някои твърдят, че е за добро),
от забраненото райско дърво,
се изкушили да вкусят тайно,
на познанието фаталния плод.
Това било грях непростим, уви,
който ги обрекъл на безброй беди,
от дързостта им недоволен Бог,
за наказание ги пратил на Земята,
с тежък труд, в мъки и много лишения,
да си плащат стократно с лихвите,
всички минали и бъдещи прегрешения.
Орисал ги да водят много битки нелеки,
да извървят безброй трънливи пътеки,
да падат, да стават, раните си с вяра
да превързват и пак напред да вървят,
а мечтите им като птиците да летят,
да им бъдат бял компас в черния мрак
на лъжливите истини за лесно щастие,
докато стигнат до белия път – Божия знак.
Днес ние, техните потомци, вече знаем,
че белият път, който води към сбъдването,
е всъщност пътят, който води към нас самите,
а себепознанието е неговият щастлив край,
който ни отключва вратата към земния рай.
Затова, повече от всякога готови за истината,
белязани от завещани вини, упорито вървим
към светлото в себе си, спъваме се в грешките,
губим се и се намираме, но знаем, че можем
човешкото си несъвършенството да победим,
и в здрави бели темели земния рай да вградим.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
