Не ще изпитам вече страх
и ще те гледам само в очите,
защото истински живях
с платна, люлени от мечтите...
С вълшебствата на източната нощ,
на цигански романси над жарта,
разгъваше достойната си мощ
любов на бъдещето, красота...
А всъщност зная, чувствам със сърце,
че ти си мое знаме, участ и молитва.
И сякаш птица, с белите криле
над мен стремително в простора литва. ...