Потомък на комити
ПОТОМЪК НА КОМИТИ
Поредна бутилка фалшив алкохол,
готов съм, към Мéлмак политам.
С ракия лекувах един зъбобол,
а вече и седнал залитам.
Отсреща фиксирам фамозна жена,
усмихва се някак насила.
Навярно и тя тази нощ е сама
и търси си мъжка закрила.
Не мога, госпожо, пиян съм кат' пън
и беден съм – куче бездомно.
От'де се познаваме? Снощният сън?
Сега разкажи ми подробно.
Аз снощи сънувах кошмарите пак,
но тебе не съм те запомнил.
Там имаше друга – смъртта със коса
и беше от мене по-грозна.
Пак ти ли си? - казваш. Ела, поседни.
Хей, барман, бутилка ракия.
За мене ли идваш? Я, хайде, сипú.
За тебе, красавице, пия.
Да знаеш, омръзна ми тоя живот,
обаче резервен си нямам.
Прилича животът на гаден белот –
у мен са седмúците само.
Но все пак играя го и се държа,
корава душица излязох.
Напивай се бързо и беж под дъжда.
Да знаеш, започвам да мразя!
Щом свърша си моята работа тук,
тогава аз сам ще те викна.
Усмихваш се хитро? Говориш напук?
Изчезвай, че почвам да ритам.
Какво си помисли? Че тъй ще се дам?
Потомък на стари комити,
дори и разкъсан, не се дава сам!
Прибирай косата и литвай!
© Илко Карайчев All rights reserved.
