Може би не търсиш упорито,
аз съм там, тичам по пясъка.
В горчиви целувки, в желание прикрито,
на следите от сълзите в блясъка.
Аз вечно заключвам вратите,
в една прегръдка сега ще заключа мечтите.
Истини, неразбрано горят в очите,
вятърът жестоко сменя посоката на съдбите.
Потърси ме близо до залеза,
можеш и с ръце да ме изваеш.
Обичаше в мен онова, което други мразеха,
потърси ме отново, само аз зная за какво мечтаеш.
© Симона All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
