Може би не търсиш упорито,
аз съм там, тичам по пясъка.
В горчиви целувки, в желание прикрито,
на следите от сълзите в блясъка.
Аз вечно заключвам вратите,
в една прегръдка сега ще заключа мечтите.
Истини, неразбрано горят в очите,
вятърът жестоко сменя посоката на съдбите.
Потърси ме близо до залеза,
можеш и с ръце да ме изваеш.
Обичаше в мен онова, което други мразеха,
потърси ме отново, само аз зная за какво мечтаеш.
© Симона All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
