Може би не търсиш упорито,
аз съм там, тичам по пясъка.
В горчиви целувки, в желание прикрито,
на следите от сълзите в блясъка.
Аз вечно заключвам вратите,
в една прегръдка сега ще заключа мечтите.
Истини, неразбрано горят в очите,
вятърът жестоко сменя посоката на съдбите.
Потърси ме близо до залеза,
можеш и с ръце да ме изваеш.
Обичаше в мен онова, което други мразеха,
потърси ме отново, само аз зная за какво мечтаеш.
© Симона All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
