Просто потърси ме в нощта...
В небе, в звезди потърси ме...
Зърнеш ли най-ярката звезда -
прошепни тихичко моето име...
Вгледай се в сенките лунни...
Вдишай ги с обич и нежност...
Поискай любовта ми безумна
и моята стихийна копнежност...
Потърси ме там на открито -
сред покоя от синя коприна...
Там ще съм, в стихото скрита -
една влюбена в теб балерина...
© Ивелина каменова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
