потърсих се...
Потърсих се в изгубените облаци,
гласът на вятъра отрони песъчинки.
Със нишки от въздишки в сънища
разплетох се със падащите листи.
Поемах песента във дланите
и галех с нея изгреви пречистени,
потъваше душата в залезите
на две очи, така и недочакани...
И търсейки, заплитах светли корени
със цветето, посято във доверие,
от страх да не изгубя дните си,
се вкорених в самотност и неверие.
Във звънкото на трепкащи камбани
нанизах онзи спомен отшумял
и вече не боли от стържещите рани
на песента, която вятърът е пял.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
