Потърсилият мощ
Светът ми не за мен е съвършено огледало
руините напомнят ми за древен Вавилон,
за огъня останки нажежил до мръсно бяло,
за не един изгубен до безпаметност канон.
И да запомниш минало, забравеното в здрача,
захвърлено като ненужна овехтяла вещ,
е сякаш да омесиш от брашно погача
и огън да запалиш в белокаменната пещ.
Без музика заглъхват неизказаните думи,
тук вечно спящи не посрещат полунощ,
поредният светец и неразпознат игумен
в поредното разпятие ще търси мощ.
Светът ми не за мен е съвършено огледало,
и не издигнати за мен са всички тез стени,
и ако в мен намерил съм надежда оцеляла
че няма да живея с отколешните в мен вини
ще зная, че секирата забравил е палачът,
на две минути в мене не пристига полунощ
и мога без сълзи да викна, тихо ще заплаче
в поредното разпятие потърсилият мощ.
© Димитър Станчев All rights reserved.
