Потъвам в музика.
Не мога да изплувам,
преди самата тя да ме изтласка
от своите недра.
Отвътре чувам,
как моето сърце ритмично драска
по ръбовете
мелодично сплетени
и се задъхвам с крясъка на нотите.
В златисти перки
стапят се ръцете ми
и движат кръговрата на живота ми.
Мехурчета от ритми
ме обгръщат.
Хрилете на душата ми ги вдишват.
Утихва музиката
и се връщам
към себе си.
Предишната.
С въздишка.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
