malinka_loves_miro (Петя Боянова)
31 819
Dec 8, 2007, 1:42 PM

Потъвам в скръбта на нечии очи... 

  Poetry » Other
1133 0 15
 

Потъвам във скръбта на нечии очи,

а в тях се настанила удобно горестта.

И няма изход - вечните беди

познайникът единствен са в света.

 

Подпряло детска си ръка

на столчето ощърбено, навяващо печал.

Единствена опора в мрака се явява тя -

играчката-меченце, подарък закъснял.

 

А от прозореца смъртта зловещо дебне,

разтворила в очакване свойте пипала.

От страх момченцето не смее да погледне,

защото знае - Тя го чака „у дома".

 

В живота впило малките си пръсти,

забило ноктите във пода сив.

Не иска чрез смъртта да се отърси,

да бъде весел - иска, да е жив.

 

Да чувства, че обича, да знае щастие какво е.

А не в света да бъде само ехо, отражение.

Пред прага на смъртта да каже, че живот било е,

че вярата бе неговото изкупление.

© Петя Боянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??