Повече от блян
Повече от блян
Знаеш ли обич ти как се дарява,
как се протягат две топли ръце,
как се отключва ръждясала брава,
нощем огряна от лунно лице?
Знаеш ли как любовта се разлива,
жално се пръска във празната гръд,
как те зове и самотно заспива,
свила се в скута ми за сетен път?
Помниш ли още, как огън се пали,
как до последно се пази жарта,
а пред вратата ми чувства заспали,
как мъмрят тихо пак любовта?
Помниш ли обич, силната жажда,
две сладки устни - извор с вода?
Помниш ли с изгрева, дето се ражда,
там сред вълните блянът-жена?!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
