korsar (Мимо Николов) korsar (Мимо Николов)
526
Apr 28, 2009, 7:43 AM

Повеля

  Poetry
540 0 1

 

          ПОВЕЛЯ

 

Във мъдрост дядо ме закле -

мома неродена да намеря.

Върви съдбата ми на зле.

Утре с кой ще бъда на вечеря?

 

А бях слънце - орбита за много.

Жени с взлом нахлуваха в мене.

Морал четяха другите ми строго.

Трети искаха да падна на колене.

 

Отложих мъдростта на дядо.

Не пасва нещо в тоз живот.

Сега търся в тъга и радост.

 

... На последната жена, да бъда брод...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0