О, моля те!
Не казвай, че греша,
когато те обичам безусловно.
Сама ме предизвикай да реша
дали сърцето ми единствено виновно е.
Да спра сълзите си не ме моли,
окъпва се сърцето ми в сълзите.
Не плача аз, защото ме боли.
От радост случва се да плачат и очите.
И ме обичай с ненаситност на момче,
каквато в теб запазил си с години.
Където текло е, то пак ще потече.
Сега ела,
целувай ме,
люби ме...
© Мая Попова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Аплодисменти!!