Jun 22, 2006, 9:28 AM

Повик 

  Poetry » Love
1600 0 13
О, моля те!
Не казвай, че греша,
когато те обичам безусловно.
Сама ме предизвикай да реша
дали сърцето ми единствено виновно е.
Да спра сълзите си не ме моли,
окъпва се сърцето ми в сълзите.
Не плача аз, защото ме боли.
От радост случва се да плачат и очите.
И ме обичай с ненаситност на момче,
каквато в теб запазил си с години.
Където текло е, то пак ще потече. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Random works
: ??:??