Повикай ме!
На съпруга ми Стефан
Повикай ме,
ще бъда като вятъра:
неуловима и прозрачна ще шептя,
открила най-горещите обятия,
които могат да ме укротят.
Повикай ме,
ще дойда окрилена,
изгаряща от нежност и от страст,
събрала цветовете на вселената,
в очите ти да ги раздам до блясък!
Повикай ме,
ще те събудя утринна,
ще те опия с бисер от росата,
ще те нахраня с поглед изумруден
и ще те облека в коси от злато...
Повикай ме
без глас, с горещи длани,
в зениците ти да потъна цяла...
В милувката ти се възраждам – пламъче,
от обичта ти чиста засияло.
Повикай ме,
дори и да ме няма,
до теб ще съм и пак ще бъда истинска,
чрез светлите усмивки на децата ни.
... изпята и изплакана във стихове...
Повикай ме,
ще бъда като вятъра:
неуловима и прозрачна ще шептя,
открила най-горещите обятия,
които могат да ме укротят.
Повикай ме,
ще дойда окрилена,
изгаряща от нежност и от страст,
събрала цветовете на вселената,
в очите ти да ги раздам до блясък!
Повикай ме,
ще те събудя утринна,
ще те опия с бисер от росата,
ще те нахраня с поглед изумруден
и ще те облека в коси от злато...
Повикай ме
без глас, с горещи длани,
в зениците ти да потъна цяла...
В милувката ти се възраждам – пламъче,
от обичта ти чиста засияло.
Повикай ме,
дори и да ме няма,
до теб ще съм и пак ще бъда истинска,
чрез светлите усмивки на децата ни.
... изпята и изплакана във стихове...
© Йорданка Гецова All rights reserved.
