May 10, 2007, 12:10 AM

ПОВЯ НОЩТА С КРИЛОТО СИ ВЪЛШЕБНО 

  Poetry
1253 0 7
 

Н а   п р о з о р е ц а




Повя нощта с крилото си  вълшебно

и  хлад разклати лунната омая. 

Една звезда се гмурна като лебед

и кацна в мълчаливата  ми стая.


И синьото стъкло  я отразява

унесено -  и с нея се люлее,

и паяжинки сънно  засияват,

и  мокрото по улиците грее...


По тях потеглят белите ми мисли

и влюбен кит - въздиша кротко Мрака,

и плуват водно - златни огърлици

от фарове...


Аз пуша.

И те  чакам.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??