ПОВЯ НОЩТА С КРИЛОТО СИ ВЪЛШЕБНО
Н а п р о з о р е ц а
Повя нощта с крилото си вълшебно
и хлад разклати лунната омая.
Една звезда се гмурна като лебед
и кацна в мълчаливата ми стая.
И синьото стъкло я отразява
унесено - и с нея се люлее,
и паяжинки сънно засияват,
и мокрото по улиците грее...
По тях потеглят белите ми мисли
и влюбен кит - въздиша кротко Мрака,
и плуват водно - златни огърлици
от фарове...
Аз пуша.
И те чакам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Забраван Забраванов Всички права запазени
