10.05.2007 г., 0:10 ч.

ПОВЯ НОЩТА С КРИЛОТО СИ ВЪЛШЕБНО 

  Поезия
1138 0 7
 

Н а   п р о з о р е ц а




Повя нощта с крилото си  вълшебно

и  хлад разклати лунната омая. 

Една звезда се гмурна като лебед

и кацна в мълчаливата  ми стая.


И синьото стъкло  я отразява

унесено -  и с нея се люлее,

и паяжинки сънно  засияват,

и  мокрото по улиците грее...


По тях потеглят белите ми мисли

и влюбен кит - въздиша кротко Мрака,

и плуват водно - златни огърлици

от фарове...


Аз пуша.

И те  чакам.

© Забраван Забраванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??