Jan 22, 2008, 6:25 PM

Повярвах сляпо... 

  Poetry » Love
668 0 6

Повярвах сляпо в твоите години -

реших, че щом до тук си оцелял,

ще мога да почерпя малко сили

и борбеност от тежката ти длан,

 

но се оказа - аз ще бъда тази,

която ще дели от своя дъх,

която мъдро, без да забелязваш,

ще извисява мъжкия ти дух.

 

И навиците твои ще удави

в мистерии от злато и сребро,

та всичко постепенно ще забравиш -

дори кое е зло, кое - добро.

 

Ще тръгнеш луд по моята пътека,

безумно ровещ скрежните следи,

животът ти, живян до тук, ще секне -

чрез мене вече ще живееш ти.

 

И ще се молиш всичко да се върне,

и пак да дишаш свойта свобода,

но късно е - че вече е откърмена

и приютена в скута любовта.

© Анита Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??