Повярвах сляпо...
Повярвах сляпо в твоите години -
реших, че щом до тук си оцелял,
ще мога да почерпя малко сили
и борбеност от тежката ти длан,
но се оказа - аз ще бъда тази,
която ще дели от своя дъх,
която мъдро, без да забелязваш,
ще извисява мъжкия ти дух.
И навиците твои ще удави
в мистерии от злато и сребро,
та всичко постепенно ще забравиш -
дори кое е зло, кое - добро.
Ще тръгнеш луд по моята пътека,
безумно ровещ скрежните следи,
животът ти, живян до тук, ще секне -
чрез мене вече ще живееш ти.
И ще се молиш всичко да се върне,
и пак да дишаш свойта свобода,
но късно е - че вече е откърмена
и приютена в скута любовта.
© Анита Габровска All rights reserved.
