Повярвай
Стой далеч. Непотребно е всяко очакване,
щом звъненето още ме стряска.
Щом затварям прозореца, значи, че пак
боледува в очите ми ласка.
Стой далеч, че когато реши да си тръгнеш,
пред краката водица ти ливнах.
Та когато завиеш невидим зад ъгъла,
да закрачиш по пътя щастливо.
Стой далеч. Нямам нищо в сърцето за даване.
Уморих се, все него да пълня.
Разделих си душата – и с тебе поравно.
Разделих я, но трябваше мълния.
Стой далеч. Прегоряла е вече до корена.
Овъглена е, станала сянка.
Отрезвих се, смирих се и аз – непокорната,
днес подвих в тишината коляно.
Стой далеч. Забрави и по пътя си тичай.
Ти си хванал посоката вярна.
Ще превържа набързо крилото си птиче.
Аз съм мъжко момиче. Повярвай.
© Ани Монева All rights reserved.
