Повярвай в мен
Щом тръгна си,
душата се разплака!
Очите се напълниха с сълзи!
И само мисълта за нашето, НЕЩО
свято,
във спомените нежно ме крепи.
"Очи далечни, бързо се забравят!"
- така гласи сентенция една.
Но мога ли аз твойте да забравя,
щом крия ги ревниво от света?
Те топлят ме във нощи омагъосани.
С лъчи пронизват облачния ден.
Във сънищата смело уверяват ме:
"Аз вярвам в теб! Повярвай в мен!"
Щастлива съм, че срещнах те, любими!
Прекрасно е, че носиш любовта!
Със сладка болка и магия покори ме,
пък после... нека дойде
МЪДРОСТТА!
© Таня Мезева All rights reserved.
