Щом тръгна си,
душата се разплака!
Очите се напълниха с сълзи!
И само мисълта за нашето, НЕЩО
свято,
във спомените нежно ме крепи.
"Очи далечни, бързо се забравят!"
- така гласи сентенция една.
Но мога ли аз твойте да забравя,
щом крия ги ревниво от света?
Те топлят ме във нощи омагъосани.
С лъчи пронизват облачния ден. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up