Повярвай в мен, любими
Не вярваш ли, че те обичам? –
тогава във очите ми ти погледни –
там сърцето плаче и се врича,
че твоя ще съм аз до сетните си дни.
Не вярваш ли, че тебе искам? –
тогава ръцете ми ти погледни –
как протегнати са все към тебе
и вечно за прегръдка са разтворени.
Не вярваш ли, че съм ти вярна? –
тогава във душата ми ти погледни –
там запечатана е твойта сянка,
която зорко пази наште спомени.
Не вярваш! – О, да, аз знам това!
Сърцето ти е твърде наранено...
Но за първи път със теб съм истинска,
затова “Обичам те”, прошепвам ти смирено!
© Марина Стоянова All rights reserved.
