Повярван.
Поиска ме, защото ми повярва.
Повярва на ядосаните стихове.
На думите, в които се съмнявах,
и в битката с отглеждане на митове.
Аз знам, че ти отдавна ме познаваш.
До болка. До блаженото ми вдишване.
До глътката, с която утоляваш
неистовата жажда за обичане.
Ти повече назад не се обръщай,
че в миналото вече няма бъдеще.
Една любов щом стане непрегръщана,
ще сбъдне във наяве други сънища.
И моля те, недей да остаряваш!
(По смисъла на мързела за щастие.)
Душата ми те иска още млада,
по дух и на живота урочасана.
Оставай до последния ми дъх!
Затвориш ли очите ми, те пускам.
До първата над мене - шепа пръст,
аз искам да усещам твойте устни...
©тихопат.
Данаил Антонов
04.09.2023
© Данаил Антонов All rights reserved.
