По стъпките познавам, че си ти.
Гласът ти тича нейде край косата ми.
Смехът ти в моя смях се укроти
и се закиска в шепите сподавено.
Безшумно приближаваш до вратата,
дори дъхът ти плах усещам вече.
Една врата дели ме от устата,
а ми се струват толкова далече.
Балконът ми събра в саксия всички
въздишки на самотното сърце.
С непозволена обич те обичам,
но да те имам, никой няма да ме спре.
© Мая Попова All rights reserved.
все пак, благодаря, че го харесахте 
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
