По стъпките познавам, че си ти.
Гласът ти тича нейде край косата ми.
Смехът ти в моя смях се укроти
и се закиска в шепите сподавено.
Безшумно приближаваш до вратата,
дори дъхът ти плах усещам вече.
Една врата дели ме от устата,
а ми се струват толкова далече.
Балконът ми събра в саксия всички
въздишки на самотното сърце.
С непозволена обич те обичам,
но да те имам, никой няма да ме спре.
© Мая Попова All rights reserved.
все пак, благодаря, че го харесахте 
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
