Познала си съм те
Познала си съм теб, любов?
Разминах ли се или ме очакваш?
Повярвай, в моя тих живот
и облака дори е тежка сянка.
Не ми остана време да бленувам.
И искам те със всичкото си в мен.
Не искам само в сънища да те очаквам,
а с изгрева да дойдеш в ден.
На друга дай илюзии и сънища.
Аз искам да си моето обичане.
Преплитай ми нозете в светли пътища.
Душата ми да литне от насищане.
Така те чакам, че страхувам се
от късна сянка в дъмна доба.
Но дойдеш ли, ще бъда същата.
Пак вричам се и отдалечавам болката.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
