Позор
П О З О Р
В България, в психиатричен дом
умря поет.
Незабележим угасна в дрипи -
премазан от цинизма на глупците.
Издъхна непризнат и непочетен.
Но може ли снежинка да избели сажди,
когато във света такъв
на две столетия се ражда.
Поезията му беше изповед.
Безхитростна като природа,
необяснима като Космос
и неподвластна на канон и мода.
Тревожеше ума
и изпаряваше сълзата.
Непретендираща, без атомче величие,
единствено на себе си приличаше.
И не в една, и не във две безсънни нощи гря...
Там, между лудите поета
във свойта приказка живя.
На няколко живота философията сбрал,
със образа на просяк
и с душа на крал.
И вместо с хляб
с поезия засищаше глада си.
Когато беше жаден,
устни напукани със нея кваси.
Щом злото около него тлееше,
той вдишваше поезия,
за да живее.
... Прекрачи хоризонта тихо, тихо
и тръгна надалеч -
без траурни венци
без погребална реч.
А върху грозния ковчег
не се намери ни един
да хвърли шепа пръст.
И даже споменът за него
отлитна като дим.
Но във света остана диря,
остана светла нишка,
защото негов брат-поет
сбра стиховете в книжка.
Светът, самодоволен и нехаещ,
и влюбен в титуловани величия,
ознаменува днес със пищност
във телевизионна меса
годишнина от гибелта
на някаква принцеса.
Е, тя остави спомени
за протоколните дарения.
Останаха и жълтите творения
на не един нахъсан папарак
за любовните й авантюри
и несполуките на монархичния й брак.
Ала "де юре"
богатството й наследиха двама сина.
А бедният поет
най-скъпото, което имаше
дари на цялото човечество,
защото искаше да го спаси.
Светът се кичи с пошло състрадание,
а истински великите забравя.
А истински великите отрича,
впил поглед в набедените величия.
Светът-позьор остана сляп и глух
за гениалното перо.
Какъв позор! Какъв позор!
ЗАГОРА
© Диана Кънева All rights reserved.
