Гледам в синята бездна
на погледа ти...
там има толкова скрита
болка, която искам да изтрия
с устни и нежността на жена,
която създава вселени
от радост.
С моите бели безсилни ръце,
позволи ми да те разлиствам
да те рисувам,
да те докосвам
да те да обичам....
автор: М. Валерѝ
© Моника Стойчева All rights reserved.