Sep 21, 2006, 12:26 AM

Позволи ми да те обичам

Poetry

3.3K 0 1

Позволи да те обичам.Да те имам за мига.
Позволи ми от тебе да събличам всяка мисъл, нявяваща тъга.
Позволи ми да докосна твоето лице.
Позволи да се огледам в мъжа със детски страхове.
Позволи ми да съм твоя пристан, приютяващ те при буря.
Позволи ми в прегръдките ти нежни сутрин да се будя.
Позволи ми да те опозная и да бъда част от теб.
Позволи ми и ще бъда в твоя Ад спасителния лед.
Позволи да бъда новото начало...
Позволи да бъдем цяло...
Само аз и ти...Аз и Ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ria (Гергана Иванова)

Донякъде върви добре, но към края чувството олеква. Иначе темата е много вярна. Такива са всички мъже.

2006-09-21T10:34:27+03:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0