Не заслужавам бялата ти прошка.
Ръцете ти добри не заслужавам.
Пред твоя храм съм само тъжен просяк.
Как сива съм – пред твоите витражи.
И твойта добрина не е за мене.
На мен ръцете твърде са ми къси!
И мръсна е кръвта по мойте вени.
И нямам право даже да те търся.
Аз нямам право също да те мисля.
Не заслужавам светлата ти искреност!
Смирено гледам спомена за тебе.
И знам, че няма как да съм ти близка.