Планината превърнах в пустиня
реката - във жалък поток,
и тухла по тухла раззидах
един кратък, безмислен живот.

Дърветата - в лачена мебел превърнах
тревата - сгазих със крак,
направих денят във нощ да минава,
но забравих и остана си мрак.

Птици вече няма да има
изкастрих всички крила
и всеки звяр, всяка гадина
ще умре, тук на тази земя.

Гола лежа - ръцете ги няма
краката изкъсо скосих,
очите избодох, езика изтръгнах
сърцето - на лоена топка стопих.

Сега съм щастлива, че него го няма
мисля, че вече успях,
само спомена леко нагаря,
но ще превърна и него в прах!