Прах и клетва
Нима сме прах от звездната вселена,
или сме глас на Бога в тъмнината?
От здрача блика мъдрост и вина,
но кой чете дълбоко във душата?
Нима сме пламък, хвърлен сред безвремие,
или безкрай, затворен в кратък вик?
В нас пулсира древното съзнание,
а всичко вън е само кратък миг.
Светът блести, но в злато от ръжда,
завесата е тежка, но копринена.
И пак вървя — без път, без свобода,
с душа, и клетва, и вина проклинана.
О, пясъчни часовници на страх,
във вас текат не мигове, а грижи.
И Бог мълчи. Но може би от прах
ще се родим — едва когато стигнем.
© Бончо Бончев All rights reserved.
