Красива съм
ни повече,
нито по-малко
от чужда, желана жена,
с която размина се.
Жалко?!
Не.
Прекрасно е всичко това.
Красива?!
Що не питаш мъжа ми,
какво мисли за твойта „змия“?
Убедена съм, същото.
Квит сте.
Се ла ви!
Усмихни се сега!
Валентина Йосифова
25.06.2015 г.
© Валентина Лозова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
