Красива съм
ни повече,
нито по-малко
от чужда, желана жена,
с която размина се.
Жалко?!
Не.
Прекрасно е всичко това.
Красива?!
Що не питаш мъжа ми,
какво мисли за твойта „змия“?
Убедена съм, същото.
Квит сте.
Се ла ви!
Усмихни се сега!
Валентина Йосифова
25.06.2015 г.
© Валентина Лозова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
