Прашинки (обичам те сега)
Една заблуда в мене се роди,
поживя за кратко и се изпари.
Една любов в мен изгря,
горя за кратко и се разпиля.
Една надежда в мен се появи,
че ще се сбъднат моите мечти.
Но уви, не ще си ти до мен,
така светът е подреден.
Уморен във ъгъла Сънят стои
и бавно капят моите сълзи.
Душата ми разпорена кърви,
но нощта е тъмна - не личи.
А аз цяла вечер във ръка
стискам силно таз мечта.
Тъй малка тя е, а така блести,
заслепява всичките звезди.
И ето, няма те сега в нощта,
тихо избледнява моята мечта.
Моля те, за мъничко поне,
заедно да я подържим в ръце.
После отпуснатото и телце
в гробче ще положа да умре.
Стана тихо, утрото дойде.
О, Господи, защо не съм дете?
Да те обичам много искам аз
и да спре сега света за нас.
© Любомир Любенов All rights reserved.
