Jan 3, 2025, 11:35 AM

Прашинки от Вълшебния килим

  Poetry
310 2 2

ПРАШИНКИ ОТ ВЪЛШЕБНИЯ КИЛИМ

 

… нали съм по рождение скиталец, бая с това натрупах трудов стаж,

на пясъка ви пиша с показалец: – Добре дошли на варненския плаж!

Да седнем под обърнатите лодки? Лула каба тютюн да изкадим?

Доде мълчим – замислени и кротки, от нас животът литва яко дим.

Сега сме тук, но утре ще ни няма – ще дойде някой друг да ни смени.

 

По-къси от минути за реклама! – реди ни Господ низ от светли дни.

С неясната тревога, че ни има? – а пък изобщо тук не сме били! –

ще чакаме Вълшебникът с килима да кацне на крайбрежните скали,

да ни откара нейде по-далече! – да ни се сбъднат всичките мечти –

и в някой свят – добър и по-човечен! – за вечна Обич да ни приюти.

 

2 януарий 2025 г.

гр. Варна, 23, 45 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...