Jun 7, 2009, 11:27 AM  

Прашинки сме 

  Poetry » Phylosophy
819 0 19

 

Прашинки сме малки, дори без следи,

в Космоса... свят от безкрая.

Където се раждат, умират звезди

и вихрят стихии... във хаоса.

 

В небесната книга написана там,

всеки е с място избрано.

Къде и каква е съдбата, не знам.

Спирали се вият нам странни.

 

След всяко начало... идва и край,

пътят за всички написан е,

а извън галактичния, Млечния рай,

милиони са също орисани.

 

Микрони и те са в света тъй голям,

но слели се, правят вселени.

А квазарите, черните дупки и ад

поглъщат ги... щом уморени са.

 

Мигът е тъй кратък, за нас отреден

подарък заветен от Бога.

Животът съдба е. А в днешния ден

прашинково вземем урока.

 

 

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??