Прашинки сме
Прашинки сме малки, дори без следи,
в Космоса... свят от безкрая.
Където се раждат, умират звезди
и вихрят стихии... във хаоса.
В небесната книга написана там,
всеки е с място избрано.
Къде и каква е съдбата, не знам.
Спирали се вият нам странни.
След всяко начало... идва и край,
пътят за всички написан е,
а извън галактичния, Млечния рай,
милиони са също орисани.
Микрони и те са в света тъй голям,
но слели се, правят вселени.
А квазарите, черните дупки и ад
поглъщат ги... щом уморени са.
Мигът е тъй кратък, за нас отреден
подарък заветен от Бога.
Животът съдба е. А в днешния ден
прашинково вземем урока.
© Таня Мезева All rights reserved.
Имам подобно стихотворение, в което съм искала да кажа същото! Вие сте го направили по-успешно! 
