Прашни спомени

Aug 24, 2008, 10:17 PM

Poetry » White poetry

842 0 3

Стълба прашна, стара

изкачвам за пореден път.

Води ме нагоре право,

отвежда ме в забравен кът.

Прах и пепел насъбрани

тихо крият вещ от вещ.

Купчини, от снимки сбрани,

светват от запалената свещ.

Топъл лъч се разпилява,

нежно гали груба плът.

Тих ветрец повява,

освежава тягостния кът.

... И тъгата стара

пропява тъжно в сърцето.

Подобно на безструнната китара

спомените брули в лицето.

Спомени... Ах, спомени...

Миналото се завръща.

От съзнанието гонени,

връщат ме в бащината къща.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

feia (Вилдан Сефер)

2008-08-25T16:24:30+03:00

Стълбата може да е прашна, но спомените са чисти...Като детството! Поздравче!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-08-25T02:11:03+03:00

много хубаво...трогна ме...
No_fear_Mims (Милена)

2008-08-24T22:37:02+03:00

"Спомени... Ах, спомени...
Миналото се завръща.
От съзнанието гонени,
връщат ме в бащината къща."
Продължавай да пишеш!