Прашни спомени
Стълба прашна, стара
изкачвам за пореден път.
Води ме нагоре право,
отвежда ме в забравен кът.
Прах и пепел насъбрани
тихо крият вещ от вещ.
Купчини, от снимки сбрани,
светват от запалената свещ.
Топъл лъч се разпилява,
нежно гали груба плът.
Тих ветрец повява,
освежава тягостния кът.
... И тъгата стара
пропява тъжно в сърцето.
Подобно на безструнната китара
спомените брули в лицето.
Спомени... Ах, спомени...
Миналото се завръща.
От съзнанието гонени,
връщат ме в бащината къща.
© Гергана Златева All rights reserved.
