Право
Как да зная дали ме обичаш,
как ме сънуваш и колко...
Мислите ми са коленичили,
меч над тях вдига болката.
В свят, нелогичен и грозен,
казваш ми, че съм истина.
Нужно ли ти е на баир лозе –
моите чувства разискрени?
Имаш си дом и огнище.
Мъж, две тераси и мебели.
Казваш, че с мен, и сред нищото,
можеш да бъдеш най себе си.
Питаш ме, малко лукаво,
даже съвсем преднамерено:
имаха ли на щастие право
Вронски и Ана Каренина?
Вятърът кимва почтително
и ни целува из тъмното
както смъртта – по очите –
двама щастливо прокълнати...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
Много, много хубаво!
