Понякога си създавам
щастия от липси и отсъствия,
после им преписвам грешки,
за да се науча,
как се живее недовършен.
Твоята липса е завършекът
на епохата в минало време.
Сега дописвам без грешки.
Правописът ми е слаба наука.
Бедният ми речник е съставен
предимно от пропуски.
Само твоето име ми е с главна буква,
за да се набива на учи.
Това, което се пише, още се греши.
Любо（в）
© Мила All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
