Праз(нич)но
Праз(нич)но
Пореден ден, изпълнен с празнота.
И сълзи с цвят на вино от коприва.
В душата ми се рови мисълта.
Прогоних я, но тя не си отива.
И спомени… Кристално чиста тлен.
Последен дъх и носиш се нагоре.
Във мене пулсът бие учестен
и търси те в забързаните хора.
В тълпата нейде влюбени лица
целуват се сред приказката зимна.
А свойта обич как да я спася,
повярвала, че някъде те има?
Пореден ден, изпълнен с гняв и гнет.
Поредна нощ с безсъници кошмарни.
И само страховете ми безчет
напомнят ми, че жива съм навярно...
© Яна All rights reserved.
