Жената със устни стафиди,
издоени пламъци
в безкръвното
със сиви камъни очи,
гръбнак – пресъхнала лоза
и прошарен вятър над раменете
си имаше любимият напукан прозорец
от който гледаше цветята
и стар цветен телевизор,
през който гледаше черно – белият живот.
Клекнал, тлъст язовир,
пукащ костюм по шевовете от апетити, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up