Празник - Четвърти Коледен Творчески Фестивал
Празник
Празник е…
В гнездото празно,
вкопчен за тръните врабец -
кървейки, грача безобразно,
отворил клюн под божия яснец.
Прости ми…
и ти, човеко, ми прости.
Просо не раждат - коледни сълзи.
Вали.
Сее снегът в душата болки хладни.
На рамото на скитник остарял,
с пресипнал глас и чувства гладни,
приятелство потърсих оскотял.
Изпросих… чак ми стана гадно.
А той,
загърбен от светии и от светици,
банално скучен и човечно сам…
претърси джобовете за трошици -
гладът оставил беше дупки там.
От думите на празни политици.
Боже!
Благословени праведници без очи,
заплюха грешника през рамо.
На Коледа оставен без мечти,
ме хвана кат молитва в длани.
Плачеш ли, Господи? Плачи!
И аз…
настръхнах! В пазвата си плавно
промуши двете си ръце.
Не беше къпан, видимо отдавна -
миришеше на пот и… на сърце.
Човек - гърдите му туптяха славно!
Защо?
Завиждайки с помръкнал взор
ме стрелна гузно и прокле -
и Дявола и-и… - Уж не бе в затвор,
но бе наказан - без криле,
с простор…
Нима?
Та аз почувствах, че лети!
Нали?!
Над мен, в душата си така широка,
както небе пред тържество,
към туй сърце, звезда – посока,
събрало в шепа… Рождество!
© Борис Борисов All rights reserved.
