Празник на силата
Морето потъва.
Преобръща се рязко надолу,
Вълните поглъщат скалите
И старите лодки се губят,
Сред сиво и бяло, и синьо,
Във пяна, под мъртво небе...
Чупят се лодките,
Пукат дъските,
Като кости човешки,
Като в убийство на хора,
Като в празник на силата,
Природата - буря,-
Зла,
строга,
далечна,
жестока...
Тя чупи дървото,
Троши го,
Парчета,
трески,
И хората гледат,
Рибарите плачат,
И пият и псуват...
- Кога ще си тръгне?!
Хвърчат ламаринени покриви,
Захвърля ги вятъра
с много ръце,
Удря вратите,
Влиза,
събаря,
Оглежда се,
Отива нататък,
Бие плесници,
Но после се връща...
Безкрайно море от омраза,
От гняв,
Рев,плач,страх...
Полека нагоре,
Полека заглъхва...
Остава тихият дъжд
да оплаква.
Отиде си тази стихия.
Така както дойде,
си замина навътре.
Рязко,
Като страст,
Силно,
Със огън...
- Отиде си...
Морето се връща.
Вълните галят скалите,
Но старите лодки ги няма...
Обикалят по пясъка хора,
Търсят свойте изгубени спомени.
По бледия пясък сълзи,
Сред сиво и бяло и синьо,
Във нощ,под живо небе...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
