Mar 25, 2009, 12:59 PM

Празно е...

  Poetry
687 0 2

Празно е...

 

 

 

Празно е… а вътре в мен крещи.
Пареща болка ме убива.
Потънаха ли онез мечти,
които ме правеха щастлива?

Начина, по който ме боли,
най-непоносимият сега,
не ми позволява дори
да капне макар една сълза.

А празнината тихо стене.
В тъмнината треперя от страх.
Нима повали ме и мене
любов, обсипана с прах?

Сгреших ли като ти се доверих?
Аз ли бях глупава отново?
А може би към теб се промених?
Да! За теб на всичко съм готова!


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...