Не ме чакат нежни устни,
начервих моите аз,
хубави ще са през вечерта,
нежни ще са през нощта,
но къде да те търся сега?
Не ме чака мека постеля,
но поставих пухена постеля,
две възглавнички от пух
и мека завивка,
но къде да те търся сега?
Не затворих пътната врата,
чехлите оставих на прага,
лампата ще свети до сутринта,
но къде да те търся сега?
© Пенка Петрова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
