Празнота

Мила, мрак ме обгърна, аз ридая,

дай ми ти опора, благост, светлина,

близо до теб сякаш бях като в рая,

но сега далечна е твоята човещина!

Ето - птичките навън не пеят,

не беше до мен години наред,

хиляди сълзи за теб се леят,

без твоя чар пусто е навред!

За красота аз изпитвам жажда,

а този свят е коварен и жесток,

затова болка в душа се ражда,

за някой грях ли наказа ме Бог!?