Празнота когато в душата ти бушува,
припомни си ти мигове прекрасни.
Празнота в душата ли празнува,
остави я да танцува.

Музиката свърши ли за миг,
пак наново започни.
Живей живота миг за миг,
но не забравяй крайния си вик.

Музиката, друже, запомни,
оправя болки и сълзи.
Вълните нежни запомни
и с трепет обгърни.

Слънце изгрява в душата ти отново
и капки от любов пълнят твойта чаша.
А лицемерието зловещо
с усмивка отпращаш надалеко.

Не забравяй, че когато празнота усещаш в теб,
остави я да празнува.
На Изгрева така ще можеш да се радваш
и в чашата си празна водичка да намериш.