Празнотата в мен
Слушам празнотата вътре в себе си.
Храня я с останки от мечти.
Разрешавам ненадейни ребуси,
в чудеса повярвала почти.
Сто въпроси, хладна паст раззинали,
се спотайват в моя полусън.
Бъдеще, сегашно, кратко минало
впиват се в душата като трън.
А пътеките от споделена радост
изтъняват – син прозрачен дим.
Сто надежди – преживяна сладост -
ме променят като летен грим.
Аз се спускам надълбоко в чувствата.
Слушам празнотата как звъни.
Чакам капка щастие изкуствено –
мене и света да промени.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
