Nov 25, 2012, 11:41 PM

Празнотата в мен 

  Poetry » Other
815 0 3

Слушам празнотата вътре в себе си.

Храня я с останки от мечти.

Разрешавам ненадейни ребуси,

в чудеса повярвала почти.

 

Сто въпроси, хладна паст раззинали,

се спотайват в моя полусън.

Бъдеще, сегашно, кратко минало

впиват се в душата  като трън.

 

А пътеките от споделена радост

изтъняват – син прозрачен дим.

Сто надежди – преживяна сладост -

ме променят  като летен грим.

 

Аз се спускам надълбоко в чувствата.

Слушам празнотата как звъни.

Чакам капка щастие изкуствено –

мене и света да промени.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ако трябва да цитирам кое ме впечатли,бих посочила целият стих!!!Прекрасни думи.На Вас пожелавам само хубави неща,за да ви вдъхновят за още...много стихове,силни като този!
  • Не потъвай,Нинка!! Идва Коледа,вярвай в чудеса!! Да ти е светло!!
  • "Сто въпроси, хладна паст раззинали,
    се спотайват в моя полусън."

    Сто въпроса просто чакат отговор,
    сто надежди чакат своя час.
    Сто пъти по сто мечти - възможност
    да запълнят всяка празнота
Random works
: ??:??