ПРЕЧИСТЕНИ...

                                       На Михаил

Натежали от истини, болки, лъжи,

обгорени в пожари на жарки любови,

все към залеза крачим, отново сами,

неоткритото щастие търсим, отново...

Неподвластни на нашите страсти, тъги

нежно търсят се влюбени гълъби сутрин...

Сенки вдигат се, слънце нежно зари,

оживяват копнежите позабравени в утрото...

В кръговрата на делник забързан и тих

преоткриваме себе си с простите истини -

да оставим пътека - спомен кратък и стих -

и отвъд да преминем - с болка пречистени...