Цигулката му, нежна и разплакана,
сърцето ми окъпа във сълзи.
И трепнаха в душата неочаквано
надеждите, крилатите мечти.
Олекна ми! И сякаш се пречисти
сърцето ми след сладките сълзи.
Сред звуците кристално чисти
човешкото у мен се прероди.
А после пред картина спрях.
Погледнах я и сякаш онемях.
Художнико, с какъв покой
дари ме днес талантът твой!
Духът ми пожела да полети
и нова песен в мене се роди.
© Генка Богданова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
