Пред гнева
240
0
1
Седя.
Седя пред гнева, който бълнува вътре в мен.
Гледам го.
Гледам го, за да го разбера.
Гледам го, за да видя къде е раната му.
Той вика, крещи и блъска се в стените на съзнанието ми.
А аз — безсилен.
Ръцете ми са вързани.
Стоя и само го гледам.
Гневът се бълнува пред вътрешното ми „аз“,
а с всяко свое движение
наранява външния ми „аз“.
Седя.
Седя пред гнева, който бълнува вътре в мен.
Гледам го —
и чакам да млъкне...
© Хюсев All rights reserved. ✍️ No AI Used
Познавам го тоя звяр-гнева. 