Пред храма на хляба
Една старица трепери, брои си деня
в паничка със жълти монети.
Зад завоя на крехката, стара душа,
буйна младост в очите и свети.
Живот - подаяние! Няма за хляб.
Очите и, сухи и пусти.
Мина край нея наперен монах,
прекръсти се, нищо не пусна.
С треперещи устни му благодари
повярвала в жеста сърдечен.
Паничката в църквата после дари
и тръгна към гладната вечер.
И сякаш осмисли си скучния ден,
закуца с усмивка и благост.
Никой от факта не беше смутен.
Монетите носеха радост.
Старицата утре ще проси за тях,
за всички преяли и сити...
Тя нямаше хляб, но и нямаше грях
и носеше Бог, във гърдите.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
