Oct 5, 2011, 10:14 AM

Пред изхода

561 0 6

                       ПРЕД ИЗХОДА

 

Мечтая тиха топла вечер,

                            в която кротко да заспя.

И да сънувам!

Да сънувам само прелестите

           по трънливата пътека на Живота,

                                която бавно извървях.

А сутринта, когато слънцето изгрее,

                          мен просто вече

                                                   да ме няма...

Лъчите жарки тялото ми да изпепелят.

              Ветреца нежен

                                 пепелта да разпилее...

И никой нищичко за мене да не каже,

       а Споменът да прегори и да изтлее...

Душата ми във Чучулига сладкопойна

                                             да се въплъти!

Високо в облаците като полети,

                        от ТАМ

                                Прощална песен

                                                       да изпее...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...