Пред огледалото
И аз понякога съм смешен.
И аз понякога мълча.
Дори понякога съм грешен
и често другите гълча.
С деня се боря неутешно
и ставам някога раним.
Дори във времето ми днешно
не търся в него синоним.
Съдбата моя ми отрежда
да карам в среден коловоз.
Доброто с бяло ме поглежда:
избягвам земния тормоз.
И сбъдвам някои надежди,
и сам се радвам от душа.
Живота гледам аз под вежди
и мъча се да не греша.
И тъй превъртам календара-
години трупам аз на куп.
С живота съм във надпревара
по пътя хлъзгав, но и груб...
© Никола Апостолов All rights reserved.
